Как да научим чужд език!

Главният проблем по пътя за овладяване на чужд език е не в областта на придобиване на езикова компетентност (методика, учебници, езиковата среда и митическите езикови способности), а в областта на психологията. Скритата доминантна мотивация, подтикнала човека да се заеме с даден език, може да стане най-мощното препятствие по пътя на неговото усвояване. Повечето хора, пристъпили към усвояване на чужд език, често се намират в плен на стереотипи за чуждия език, и за това как трябва да го учат. И често им е по-лесно да изтърпят пореден крах в усвояването на езика, отколкото да отхвърлят тези стереотипи. Ето някои от най-важните и опасни стереотипи: 1. “Да научиш чужд език за -месец, година, 10 години.” Човекът, пристъпващ към занимания с чужд език трябва да си представи, че езикът е голямо стопанство, изискващо грижи и внимание в течение на целия живот. Това не е нещо, което може да се купи в магазина и да се притежава завинаги.Ако не сте способни да направите такива “жертви”, не си струва да си губите времето напразно 2. Стереотипът, най-често срещан като: “Нужен ми е само разговорен език.“ Анализирайте който и да е разговор в кухнята или в автобуса и ще намерите там и откъси от вицове, и цитати от филми и литература, и специални термини, и употребени в ироничен смисъл “литературни думи” и т.н. Пасивната ви езикова база трябва да бъде максимално широка, изхвърлете от главата си мисълта, че това не ви е нужно или няма да ви потрябва. Вие не сте Господ Бог, за да решавате какво ще ви потрябва и какво не, имайте предвид, че един речник от около 20 хиляди думи (това е речниковият запас на средно образован носител на език) може да бъде прочетен за около седмица. При това човек може да използва активно около 100 думи, след като се научи да ги върти виртуозно.Имайте предвид, че интонацията понякога носи до 70% от информацията. 3. “Аз нямам способностите да уча чужд език.” Тези, които са уверени в това, трябва да си зададат няколко прости въпроса: “Свободно ли говоря на своя роден език и разбирам ли го?”; “Свободно ли построявам думите и изреченията си, след като чета и пиша на родния си език, макар в писането да не съм като писател”; “Глух и ням ли съм?” ; Ако отговорите са: “Да”, “Да”, “Не”, то Вие имате езикови способности и пред вас няма никакви препятствия. А и глухонемите често достигат невиждани резултати във всякакви дейности, че повечето от нас им се възхищават. Способността за научаване на език е основна човешка способност. Всеки друг език – това е просто синоним на родния. 4. Езиковата среда. Митът за потапяне в езиковата среда като във вълшебен котел, от който старият и грозен излиза млад, красив и съвършено владеещ… е прекрасен. Но както всеки мит е нереален. Сред имигрантите се наблюдава т.нар. вкаменяване на езика, т.е. бързо и по принуда усвоява минимума за оцеляване и спира да повишава езиковата си компетентност, забравяйки и не поддържайки дори родния си език. В резултат се получава някакво не говорещо същество с “тунелен” език, т.е. на човек му се струва, че говори и на двата, но за сънародниците си звучи като чужденец, а за чужденците той е просто неграмотен човек с нисък образователен ценз. Изводът: езиковата среда е лъжлива. Обикновените думи носят във себе си много идиоматичен смисъл, което може да бъде разбрано само по пътя на дълбокото вникване. Знанието на езика е правопропорционално на количеството текстове, които са преминали през Вас – текстове в широкия смисъл: книги, филми, радио, музика, разговори и т.н.. Ето и едни от най-ефективните принципи: 1. Основно по рода си правило е принципът на откритата архитектура: Един важен принцип, отнасящ се до произношението: колкото по-правилно произнасяте, толкова по-лесно ви става да го правите. Фонетичните упражнения са като китайската гимнастика – важна е виртуозната точност. Четете, вниквайки колкото може по-дълбоко в не много разбираемите описания на звуковете в учебниците, слушайте ги на касети. Само музикален слух не е достатъчен – нужна е точна подготовка на говорния апарат. Може да преместите езика си с един милиметър и кардинално да промените звука. Най-лошо става, когато произнасяте всички звуци като българските – това е насилие над вашия говорен орган, тъй като такива звукови съчетания в дадения език не са предвидени. Ужасно е също, когато произнасяте един звук почти правилно, а другия не – езикът ви се скъсва от усилия, опитвайки се да съвмести две фонетики, тук и дума не може да става за темп на речта! Темпът на речта е също толкова важна характеристика, колкото са граматиката и фонетиката. 2. Още една удобна стратегия: разделете овладяването на езика на части, т.е. недейте да слагате в един куп изработването на всички умения, занимавайте се само с произношението, отделно с граматиката, отделно четете, отделно слушайте, отделно работете с лексиката. 3. Един важен “турбореактивен” метод свързан е с фоносемантиката – отделните звуци имат смисъл. Когато срещате непозната дума в текста, не бързайте да се ровите в речника, ако контекстът не ви помага да се досетите за значението, ще ви помогне самата форма на думата. Това е такова поле за развитие и изостряне на чувствата и въображението! Започнете с убеждението, че думите си приличат (!!!) с това, което означават, и започнете да сравнявате. След известно време това става автоматично и проблемът за запомнянето отпада – вие просто прочитате думата и вече я знаете! 4. Звуците и думите са само началото. Главната трудност не е даже в говоренето или разбирането. Имате чувството, че знаете всички думи, но не можете да схванете смисъла им. Това е естествено – различни са правилата за съчетаване на думите в езика. Също и семантичните полета на думите. Изходът е един – да свикнете с езика. Има един прекрасен метод – преписвайте текстове от книги. 5. Друг метод е четене “за обем”. Той е по-популярен, тъй като за сравнително кратко време показва своята неочаквана ефективност. Тоест, взимате някаква книга и бавно, вниквайки в смисъла, се опитайте да преведете с речник изречение, абзац или страница (в зависимост от вашето ниво), а после започнете да “четете” без речник, опитвайки се да уловите поне прашинка смисъл, поне отделни познати думи или поне си представете, че разбирате. Продължавайте това четене колкото се може по-дълго – 10, 20 страници, книга, две книги. Смисълът на прочетеното бавно и сигурно ще започне да се проявява като снимка. Тук помага и самовнушението, че това е вашият роден език, който просто сте позабравили. 6. Техника за разширяване на речниковия запас – е четенето на речник. Вземете един голям речник от около 20 хиляди думи (това е размера на обикновена книга). Четете го като художествена литература, все ще поискате да запомните нещо, ще поправите това онова в разбирането си, много от нещата ще се запомнят от само себе си. И още: ако искате да научите английски, немски или китайски, станете англичанин, немец или китаец. Езикът е живо същество и се дава само на своите си. Ако изобщо не можете да се видите в някоя от тези роли, никога няма да можете да научите съответния език! Не ви е нужно раздвояване на личността, просто сваляте дрехите на една езикова и културна идентичност и обличате други! С пожелание за здраве и успехи – “СПОЛУКА” !

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *